Groupe de danses et chants traditionnels bulgares
Articles // Статии

„От извора” – Лион

към Мегдана на Другата България –Валенсия -  Гандия

 /испанска приказка с български герои/

 

Имало едно време – така започват всички приказки. А моята ще започне така…

Делници и празници – низ от работни мигове и красива  пъстрота.

Понякога си мисля, колко малко му трябва на човек, за да е щастлив и емоционално зареден… Едно прескачане от делника в празника, един миг, който те обогатява и ти дава сили и вяра.

Но колко струва това и как се стига до там…

Та, приказката тръгва от Лион, минава през Валенсия и стига в Гандия.

И се пише и се добавят  пъстри страници към нея вече трета година.

Защото преди Гандия имаше Монпелие, преди него пък – Лион.

2 май 2015 година – Лион.  Анита и приятели  „От извора”  -  верни и истински, нахъсани и надъхани да сътворят нещо ново, нещо неправено досега в така наречената „чужбина”. И стана Чудото -  Събор Първи, който се повтори и се потрети  тази година в Гандия.

 На мегдана на другата България кипи живот, там всеки се е потрудил доста, всеки се е лишил от нещо във времето, за да стигне до този мегдан. Той не е обикновен мегдан, на който се събират да се шляят и клюкарстват мързеливци…Нее, на този мегдан се събират тези, дето носят душа и сърце, горящи в танца, хора, дето работят през деня, а вечерта забравят за грижи и тревоги, за деца, съпрузи и приятели. Тях ги оставят в едно от кътчетата на своите големи сърца и започват да сътворяват магията, наречена танц.

 О, не си мислете, че всичко е толкова лесно, има вечери, в които репетициите не стават както трябва, има вечери, в които някой е болен, друг липсва, трети е много зает, има обаче и вечери, в които пламва огъня, заряда тръгва и танца постепенно се оформя и от обикновен танц става приказка с начало и край. Приказка, която те повежда по земите български, приказка, която разказва и показва, приказка в която старите спомени се превръщат в настояща реалност… Приказки от стари времена – така с много труд, с въображение и фантазия, с репетиции и  спорове се ражда новата рожба на „От извора”. С нея ще се представят на Мегдана. Този Мегдан за който говорих в началото – на него се сбират приятели от вси страни, на него са добре дошли всички, дето искат да танцуват и харно да си поговорят, да създадат нови приятелства и да се зарадват без капчица завист на изпълнението на танца на другия, блага дума да си кажат и заедно да бъдат. Ей този мегдан приятели е мегдан за чудо и приказ, истински е той и истински и сърцати  българи танцуват на него. Момент – българи ли казах… нека добавя – в „От извора” танцуват и французи – ама как само танцуват, а да не говоря за един македонски левент и неговия танцов  устрем. Дните минават бързо,  репетират и танцуват , работят и в откраднатото време  пращат мейли, уточняват  дати и хотели, канят се приятели, споделят се хора, които ще се играят, кипи живот в социалните мрежи. Свидетел съм на тази оживена комуникация през месеците до фестивала, затова си и позволявам така да пиша.

И ето ги, Изворчетата отново тръгват на път – през Лион до Валенсия, аз пък – от София към Валенсия.  И ако някой още не ме познава и се чуди защо ли пиша за това пътуване , ще поясня - майка на Анита съм, споделяща много от нейните идеи и помагаща с всичко, което съм научила през годините по сцените, на които съм водила програми от всякакъв характер, редовен  участник на репетициите, когато съм на гости в Лион, пътеписец и летописец  на двата събора и  верен приятел на „От извора,” представител на всички майки, които заедно с мен желаят успех на децата си и се радват на техните изяви.

 

И ето я тя – красивата Валенсия. Как да опиша всички преживявания през тази Велика седмица – за наш късмет тази година Възкресение Христово съвпадна с католическия Великден. Как да опиша емоцията от  боядисването на яйцата и радостта в очите на децата, как да опиша онова изживяване, в което тринадесет  човека обитават  един голям апартамент и сред  хаоса на многото характери, нужди, емоции и нервно напрежение  цари такова спокойствие, разбирателство и приятелство…

Валенсия – сутрин ухае на кафе и валенсиански кифлички, после търсим място за репетиции, а паркове красиви и зелени бол в този град. Репетиции, последни промени, после обяд и пак разходки. Благодарим на Андрей и Светла – наши приятели и гидове /Андрей – братовчед на Анита, Светлана – моя състудентка и приятелка, отдавна живеещи във Валенсия/.

Разходките из Валенсия – красиви ботанически градини, безкрайни плажове, въпреки на моменти леко намръщеното небе и вятъра, спокойни и усмихнати хора, които не пропускат своя алмурсар  и мерендер /закуска в 10.30 и 18.00  ч./ ,  посещение  в най- големия в Европа музей на океанографията , среща  с различни  и игриви морски обитатели, танца на делфините и  невероятното изживяване от  4Dпрожекцията за това, как да пазим земята, за ураганите , природните катаклизми и последвали човешки трагедии, които те карат да настръхнеш.

А после поглед от високо от старинни крепости, пазещи някога града от нашественици, арената на тореадорите, валенсиянската паеля, поднесена  специално за нас от майстор готвача, пътешествието с лодки и лодкар, който ни повежда из подземното царство на Сан Хосе – тишина, плясък на гребло, светлини излизащи като че ли изпод водата, музика според мястото през което преминаваме тихо с наведени глави /нали сме в пещера все пак/,тайнствени фигури издялани от сталактитите, призрачно осветени…и залата с най- добрата акустика. И някак изведнъж  насядали в една испанска малка лодка запяхме  Хубава си моя горо…

И  възхитени  испанци, споделили лодката с нас ни аплодират. Невероятно изживяване ! A после се втурваш да видиш и малката Венеция и все едно не си на  седем  км. от Валенсия - пред погледа ти се ширват яхти, мачти , палми  и красиви хотели, а небето едно такова синьо, а вълните бели и бурни се плискат и мокрят пясъка…

Валенсия – красива испанска приказка. От изворната група постепенно се събира, време е да идем и на български ресторант. И така, отиваме при Хъшовете, поръчваме си по една шопска салата и се започват кръшните хора, кръвта кипи, към нас се присъединяват и приятели от Цюрих и Бордо.

Български ресторант и българска емоция, а пред нас е Гандия и дългоочаквания СЪБОР.

 

И ето ни отново на път… Домакините Минчо и Даяна ни посрещат в Гандия с усмивка и топло нашенско Добре дошли, приятели ! Гандия  - топло слънце, невероятни хотели извили снага от по 10 и повече етажи, чисти сини басейни и шезлонги, които ни очакват и един  ширнал се крайморски плаж от  шест  километра - изумрудена вода, фин  като брашно  пясък и усмихнати хора. Какво му трябва на човек в този миг – приятели, разбира се!

Ей, че като заприиждаха тези приятели – с коли, автобуси и самолети, че като се започна едно здрависване, прегръщане и сладка приказка, че като се завихри вечерта едно хоро…голямо хоро, малка и тясна се оказа залата на хотела, но широко беше в душите и сърцата на нашите приятели – от Северна Ирландия, Дания, Италия, Германия, Австрия, Белгия, Швейцария, Англия, Палма де Майорка, Франция и домакините от Испания…много бяха участниците и емоциите бяха много. Ще  ме извините, че не мога всички да напиша. По-важното бе настроението, с което пристигаха, топлината, която си предаваха взаимно и приятелското отношение.

И дойде онзи ден  и миг , за който ви писах в началото – да прескочим от делника в празника.

Боже, какво слънце в съботния ден ! Пред хотела - пременени и натъкмени моми и момци, с алени гайтани и разноцветни шевици, с пъстри китки в косите, деца и бебчета, майки и приятели, гости и домакини…

Тръгваме към централния площад на Гандия  - зазвучават Сворнато и Арап, Малешевско и Ганкино…

И знамена, много знамена - български и на страните, от където идват танцьорите. Веят се знамената, вият се хората, греят усмивки по лицата, пот се лее по челата и тропат ли тропат краката…Това не може да се опише. И като ми запяха  в автобуса двата гласовити  славея  Йони и Ради от вокална група „Приятели” – Лион …  От Хубава си моя горо преминахме през Назад, назад моме Калино и стигнахме до Цветините очи… Песните  се подемаха  от всички,  а очите издайнически  блестяха…

Дефилето на плажа беше един красив спектакъл от  пъстри носии -  красиви и автентични, запомнящи се и неповтарящи се, от гордо развети от средиземноморския вятър знамена, от поздрави на стоящите по тротоарите чужденци на почивка в курортния град и българи, живеещи в Гандия, Хатива и околностите. Отвсякъде ни махаха – от кафенета и магазинчета, от пейки и тротоари, от играещи плажен волейбол почиващи и изтегнали се на шезлонгите туристи… Чудо невиждано, песни и танци, закачки и смях, българин до французин, тъпан и хороводна стъпка, тръпката да се чувстваш част от този голям, незабравим и невероятен спектакъл, вървящ към оня Мегдан – Големия, на площада край плажа и почиващите си спокойно кораби.

Организаторите Минчо, Даяна и Анита откриха официално събора, а представители на общината и консула ни във Валенсия поздравиха участниците. И се събра такава голяма и мощна сила, която като вълна заля целия площад. Повярвайте ми – усещането беше като от бавно изригващ вулкан – ту лежерно, ту носталгично, ту трепетно, ту темпераментно, ту огнедишащо – просто 100 процента българска магия. До късна вечер се носеха българските ритми, до късна вечер над 600 участници от 10 страни танцуваха и пяха , показваха красотите на различните етнографски области, до късна вечер площада беше като едно голям огнен светещ пъстроцветен калейдоскоп. Полъхва морския вятър, гали къдриците на подготвящите са за танц момичета, които хем сплитат плитки , хем се гримират, хем игриво тропкат в очакване но своята изява, хем бебче хранят, хем още по- красиви стават от светлините на прожекторите, грейнали като очи на девица.

Ех, Гандия ! Седнала съм на първия ред с моя внук Ноа, нетърпеливо ставам и сядам, правя снимки, гледам часовника, минава 21.00 ч., репортерите на BITelevision са на линия, Златомир Йочев и колегата му заснемат всичко, благославям всички Изворчета и пак сядам. Започна се… Отдавна си мислех за този миг, отдавна, още в една мразовита декемврийска вторнишка репетиционна вечер когато Фики и Ивица ми разказваха за своята идея…Фикия и Ивица, невероятни сте!

Представях си го този танц - приказка, изживявах го с тях, но това, което показаха  надмина очакванията ми.

Спомени от стари времена – приказка за младостта на нашите баби и спомените им за оня мегдан, гдето моми и момци се сбирали, сбирали още залюбили… И изведнъж „старите баби” /Анита, Димитрина и Жени/ се преобразиха – и грейна сцената от красивите нагиздени моми и момци отизворни, събрали се да разкажат и покажат какво могат онези, дето живеят в другата България, но я носят в сърцето си силно и истински. Не мога да не ви спомена всички вас, мили момичета и момчета, които накарахте хората да стана на крака, които извикахте сълзи на носталгия и гордост, които ме накарахте да се чувствам още по- българка. Благодаря ви – Фики, Ивица, Пиер, Деничка, Бруно, Дени, Жени, Димитрина, Дарин, Сабинка, Нели, Мариян, Боби, Дешка, Красимир  и разбира се – моя прекрасна дъщеря Анита. Благодаря ви за този миг, в който доказахте, че можете чрез танца да изразите и себе си и това, което чувствате, в който доказахте, че на Мегдана се сбират тези, дето искат да покажат красивото, доброто, хубавото, българското, родното, което не може да се забрави. То се носи от люлката- така е било, така и ще бъде.

Благодаря ви, приятели Бруно и Пиер, че така темпераментно танцувате българските хора, че чак българин да ви завиди на желанието и майсторлъка…Благодаря ви за онези сълзи на вълнение, радост и гордост, които предизвикахте у нас майките – у мен, Светлана, Кети и Руми.

Качихте се на сцената с вълнение, забравихте за всичко в тези 10 минути, преминахте с творчески плам и заряд от делника в оня празник, който усеща всеки, излязъл на сцена. И когато слизахте по стълбите под аплодисментите и виковете „Браво” бях уверена, че стъпвате  още по-силни и по-убедени, че заедно можете много, че за този успех имат принос всички, че се раздадохте безкрай. Затова и сълзите в очите ви бликнаха неудържимо, затова се прегръщахте, невярващи все още, че магията е станала и свършила своята работа.

Десет минути – един миг на сцената и  шест месеца труд за този миг. Струваше си, повярвайте ми! И вие го разбрахте! Почувствахте го! И всички участници го почувстваха. Благодаря на Йони, Иво, Мартин и Пиер, които запечатаха всички вълнуващи моменти. Браво, Изворчета!!!

Браво на всички  участници –  прекрасни и запомнящи се изпълнения, фолклорни ритми от цяла България долетели от 10 страни на сцената в Гандия.  От сърце ви поздравявам  – за силата, за ентусиазма, за хъса и тръпката, с която ни дарихте, за духа български, който носите и предавате!

Благодаря на Минчо за невероятния трети събор, който сътвори, благодаря на организатори и домакини, благодаря на Анита и приятели, че ми подариха тази емоция! И когато на сцената  излезе и с дрезгав глас /загубен от напрежение и вълнение/ Анита обяви следващия домакин…

Ах, Милано – как искрено се радваха бъдещите домакини, как викаха и аплодираха!

С гордост и нескрита радост Анита сподели пред всички за създадената през ноември 2016 година Асоциация на българските фолклорни състави в чужбина, която очаква с нетърпение своите първи членове. Асоциация, идеята за която се роди точно на този събор…

После сцената се напълни и засия с усмивките на  ръководителите , носещи в ръцете си подаръци от домакините  - специално направени български кукли уникати.  И в секундата тишина на априлската вечер се понесе  от човек на човек онази толкова българска песен  Каравелова – Хубава си, моя горо… Кой ли може да те забрави, горо…

Песен и сълзи, разлюляно море от ръце и хора с туптящи сърца от красивата  емоция. Това не може да се опише, това трябва да се почувства. Както и да го напиша, все ще е малко. Обръщам се назад - море от хора, пеят, а в очите им сълзи, гледам напред към сцената – и там развълнувано пеят, а разноцветните  им носии се развяват от лекия морски ветрец.  Испанска вечер, българска песен, море от хора – магическо вълшебство!!!

Защото силата на този пътуващ Събор на Мегдана на Другата България е точно в това – в тази заедност, в това силно скрепено приятелство на хорото, в тази енергия на големия хороводен кръг, който затваря и слага прегради пред всичко лошо и предава светлина и топлина и български заряд на всички около себе си. В това е силата на този Събор, такава е волята на инициаторите и основателите му „От извора”- Лион , така е било, така и ще бъде.

Съборът отмина, светлините на сцената загаснаха. Участниците заедно със своите ръководители и приятели, направили толкова много фото сесии и постове си тръгнахме уморени, но удовлетворени към хотела за поредната хоротека на приятелството.

И до ранни зори хорото продължи, продължиха споделените мисли, опит и творчески идеи.

Всеки събор е различен и уникален, еднакви са само участниците – българи по душа с големи сърца, хора, които правят така, че за България да се говори с гордост, българи, които макар и не живеещи в Родината я носят в сърцата си там, гдето е скътана и обичта към майката и родната стряха.

И аз бях там, тръгнах от София,минах с моите Изворчета през Валенсия и стигнахме до мегдана на Гандия. Там те преминаха с жар, плам и български темперамент, като оставиха трайни следи в сърцата на много хора. И си тръгнаха с пожелания за нови срещи.

До нови срещи си казваха всички участници, а приятелският кръг растеше ли растеше.

Днес отново е делник, отново работа, телефонен звън, ежедневни задачки.

Във фейсбук снимки и постове , думи на благодарност и похвала , в очакване на 6ти май и документалния филм на BIT и Златимир Йочев за невероятния фолклорен празник.

Приказката е към своя край…

За да дойде догодина отново оня празник, този път в Милано, където на Мегдана ще се съберат надявам се още повече българи. И всички ще бъдат прекрасни и ще се представят достойно с нови танцови композиции.

И „От извора” отново ще подготвят своя спектакъл. Спектакъл за българския дух, за българския корен, за традициите и красотата на онази България, в която най-добре се пие от извора на българщината.

Благодаря ти, Анитка! Благодаря ви, Изворчета! Благодаря ви, приятели! Благодаря ви от сърце, че успях да споделя с вас тази емоция.

Благодаря ви, деца наши  – Ноа, Кевин, София, Марина, Александра, Александър, Памела и бебчо Кирил –бяхте чудесни и изживяхте заедно с нас големите, тази красива фолклорна приказка. А какви знаменосци на дефилето бяха Марина и Ноа!!!

Благодаря на Иво и Пиер, на Андрей и Светла, на Йоана и Радост, на Кети, Светлето, Атанас и Руми за споделената радост и вълнение, благодаря за срещата със старите приятели от Арма- Северна Ирландия- Плами и Чемширите, Ивка от Виена и Ники и Панка от Копенхаген.

Благодаря, че имах възможност да се запозная или просто да видя много достойни млади българи, живеещи в другата България.

Това почувствах със сърцето си и написах, както аз си знам – повярвайте ми, беше още по- хубаво и вълнуващо.

От делника до празника има само една стъпка, един миг и много всеотдайност и сърцатост!

До следващото Хоро, приятели! Прегръщам ви!

Земя, като една човешка длан

Но ти за мен си цяло мироздание,

Че аз те меря не на разстояние,

А с обич, от която съм пиян.

Ето тази опияняваща обич раздадохте на всички нас, скъпи участници в Третия събор на Мегдана на Другата България в Гандия!!!

С благодарност и гордост – една българска майка

Наска Ангелова – април 2017 г.

София -  Валенсия -  Гандия – София - Хасково 

Articles // Статии

До Монпелие или на Събора На Мегдана на другата България

 

Колко бързо лети времето…като че ли вчера беше 2 май на 2015 година, когато на площада в Лион едно смело и талантливо момиче с нейните прекрасни, пълни с творчески идеи и ентусиазъм Изворчета поставиха началото на едно голямо дело – Първи събор на фолклорните групи извън България. И каква по- добра тема за танцови композиции и изненади  в леко дъждовния месец май от  едни Гергьовденски игри състояли се На мегдана на другата България! Съборът мина и събра много участници от различни страни, останаха снимките , прекрасните спомени, чудесната организация и надеждата за новата среща – този път в Монпелие.

И ето ме отново на път – не мога да пропусна това второ издание на Събора, признавам си, имам специално отношение към него, тези момичета и момчета от танцова формация „От извора” са ми толкова мили, а и дъщеря ми Анита е един от инициаторите и координатор на този Събор.

Монпелие ни посрещна по южняшки - с едно хубаво и галещо  слънце, с една окъпана от морския бриз зелена гора от палми и най- различни дървета, с интересна архитектура и много млади хора. Настанихме се в хотела и напред към срещата с организаторката на събора Ива Милкова от "Луди - Млади", Монпелие. Тя ни посреща на площада "Комеди" с фонтана "Трите Грации" – усмихната и свежа, развълнувана и леко напрегната – не е лесно да си организатор на такова събитие! Знаете ли колко е хубаво това усещане – да видиш как площада, който до скоро бе пълен с артисти, танцуващи под ритмите на друга музика, се изпълва с българска реч - вървиш и гледаш как от всички страни се стичат българи – от Лион и Арма, от Лондон и Мюнхен, от Базел и Париж, от Копенхаген и Милано, от Валенсия, Бордо, Тулуза, Виена, Барселона, Цюрих… Щастлива бях, че виждах как познати и непознати българи се прегръщаха и здрависваха, как искрено се радваха, как бързаха да се съберат, да се наприказват седнали на една огромна маса, как пееха и играха хора…Как питаха за тези, които не бяха  още пристигнали и се вълнуваха от предстоящия ден…

Естествено, Изворчетата от Лион бяха сред първите гости в Монпелие – нали са от Франция все пак, радваха се на всички новопристигнали и заедно с организаторите от "Луди - Млади" обсъждаха детайли от предстоящия събор.

На следващия ден рано сутринта в културния център цареше такова оживление - слагаха се декори, бе подготвена и закуска за съставите, които идваха да видят сцената, на която щяха да танцуват, подготвяха се маси, нареждаха се столове...

Анита, Бруно и Ивица донесоха също част от своя декор – една чешма, направена с много желание от един от  приятелите  на Изворчетата – Николай. Та може ли Извор без вода… в случая чешмата бе част от декора на един вълнуващ пирински танц, в който легендата и емоцията от танца на красивите македонски девойчета и снажните момци те кара да се пренесеш в друго време… Но за това после. Защото докато домакините шетаха по български сръчно и с усмивка, а съставите репетираха кой където си намери местенце, ръководителите им имаха среща в кафето на площада. Не само за да се видят отново преди Събора, а и за да поговорят за еднo предложение, направено от Анита от "От Извора", Лион и Ради от "Нашенци", Милано - да се създаде Асоциация на българските фолклорни състави зад граница. "Асоциация, която да ни обедини в едно, всички нас българите правещи фолклор по света, напук на всички приказки че нашенци зад граница не се поддържат и обичат" - казват инициаторите. Така и българските институции ще могат да помагат, така ще се знае в кой месец и в кой град членовете на Асоциацията ще имат представление. Информацията за дейността им ще помогне и на медиите да разпространяват благородното дело, с което са се захванали  тези състави, в които българи от различни краища на страната ни , но живеещи извън пределите на България са обединени от една идея – да танцуват и представят най- хубавото от българските ни традиции – със сърце и от душа, доброволно и съзидателно!

Бъдещето е пред вас и вашите идеи, вдъхновители от Събора на другата България!!!

И после започна и самият Събор – чакан цяла година, преминал през репетициите на толкова хора с различни съдби и професии, обединени от една идея – да танцуват, да покажат другото лице на България, да са Събрани Заедно като в песента 

Събрали са се, събрали 

oт три села на мегдана, 

на мегдана на хорото…

Такава е идеята на този събор – да събира и обединява, да сплотява и обменя опит и танцови вълнения… Затова и по обед площада "Комеди" в Монпелие имаше друг цвят – цвета на България, на различни етнографски области със своите специфични костюми, една песенна цветна пъстра българска феерия!

И стана Пролетната закачка красива и загадъчна , усмихната и много слънчева като пролетта в този прекрасен френски град.

И гледаха удивено французи и гости на града и питаха –сватба ли има, че толкова много хора са се събрали…  а аз се усмихвах , защото цялата тази красота, тази въртележка от песни и танци, от веещи се знамена и флагчета, от светкавиците на безбройните апарати и мобилни устройства, от камери и обективи ме караше да се чувствам като на сватба – на хубава българска сватба, обединила родове и семейства в името на една голяма любов – към България, към корена, към люлката майчина…

Началото естествено поставиха домакините - слушах песента за капитан Петко войвода  и си представях картини от филма, излъчван преди толкова години, пред очите ми се появи и паметника на Петко войвода в моя роден град Хасково…

Аплодисменти за домакините и  техния състав „Луди – млади”! Прекрасно начало!

След това едно мило момче на име Николай заедно с усмихната Ива дадоха старт на Събора , а първото участие бе на основателите и инициаторите му –„ От извора” – Лион.

Пиринската сюита, дело на Фики Миловска и Ивица Антев, ни понесe във времето на буйни македонски воеводи и закачки край чешмата с красивите моми. Гледах тези момичета и момчета и не можех да повярвам – толкова различни от онези, с които преди час пихме кафе… красиви, сияещи, истински, със сълзи в очите, с искрящи носии, с миловидни и срамежливи момински погледи, с желанието да ни разкажат една приказка…

Не, няма да преразказвам цялото това шестчасово преживяване, но не мога да не спомена за вдъхновението, за вълнението, за емоцията, за това, че и музиката да спре пак може да се танцува и да се пее даже – както направи още в началото "От Извора" и цялата публика запя песента за едно македонско девойче с тях, веднага се включи и техен колега от Виена, и залюля се залата – от песен и чувство, и всички станаха като едно цяло – българско!!!

А как само играха без музика танцьорите на Петко Праматаров от "Приятели", Лондон …музика им бяха аплодисментите на публиката!

Не мога да спомена всички състави – толкова снимки и отзиви и лайкове има във фейсбук – абсолютно заслужено. Всеки иска да покаже, да разкаже, да сподели радостта от преживяното, да похвали, да каже добра дума – пак абсолютно заслужено.

Всеки състав  се беше постарал много, толкова  наситена и жива светлина струеше отвсякъде - с цвета на носиите, на  пъстрите китки в косите, на  звънтящите пафти и пендари, на бурните аплодисменти  след участието на всеки състав без изключение, толкова позитивизъм, толкова добра енергия събрана на едно място…

А на финала след добрите думи и пожелания на организаторите, Ива и Ники споделиха кои състави са предложили своето домакинство за догодина - Валенсия, Копенхаген, Милано и Мюнхен-изборът ще бъде труден…

И започна една чудна танцова хоротека, в която българската кръв закипя отново и залата отесня – в пет кръга се извиваше хорото !

Много може да се пише за изминалия вече втори Събор – всеки състав ще направи своята равносметка, ще напише своите пожелания, ще направи своите албуми, ще приеме новите се приятели в социалните мрежи…

Аз имах възможността отново да се видя с добрите си приятели от „Чемшир” – Cеверна Ирландия и  чаровната Плами – ръководителката на този състав, с приятелите от Лондон и Петко Праматаров. Запознах се с много нови хора от различни градове и състави, говорих си с приятелите от Мюнхен и Копенхаген, от Милано и Валенсия… От Валенсия специално за Събора бе дошъл и Андрей – гид и приятел на „От извора” от предишното им участие през февруари там…

Разбираш ли ти, приятелю, четящ тези редове, какво е важното на този Събор – да събере хора, които не се познават, а стават приятели, да ги обедини с една думичка само – ТАНЦ – български, истински, народен, без фестивални отличия, без конкурсен характер, без сърдити и недооценени участници.

В това е силата на този Събор, основан и замислен по този начин. Пожелавам на всички следващи домакини да запазят и съхранят  тази обединителна идея.

Нека всеки следващ град – домакин я обогатява със свои интересни хрумвания и изненади, но да пази тази обединителна нишка.

Да, аз бях един щастлив свидетел и горда майка на една танцуващо и пълно с енергия момиче!

И имах възможността да се докосна много отблизо до магията на този Събор, което ми дава и правото да пиша тези редове.

От сърце благодаря на организаторите от Монпелие, дали всичко от себе си за да направят този Събор едно прекрасно изживяване!

От сърце благодаря на всички състави, чиито имена не можах да спомена, но които ме накараха да се чувствам горда българка!

От сърце благодаря на всички мои скъпи приятели от ” От извора” – Лион, които видяха реализирана и продължена във времето една своя мечта!

Да видиш своята мечта успешно продължена, да видиш как нещо, за което си мислел, за което си се молил да стане се осъществява  вече за втори път  на сцена, е наистина прекрасно.

И ако аплодисментите на участниците, ако усмихнатите им лица, ако непрекъснатите им положителни  съобщения, летящи в социалните мрежи, ако желанието им групите да се увеличават, а изборът на град и домакин да бъде все по- труден от многото предложения – ако …всъщност няма по- голяма награда за първо основателите от тази, нали?

Благодаря ти, Анита, благодаря  ви, Изворчета!!!

Фики, Ивица, Бруно, Диди , Деница, Краси, Деничка, Пиер, Нели, Мариян, Дешка, Иван, Сабинка, Дарин, Боби– прегръщам ви!!! Не съм забравила и теб, приятелю Гийом-прегръщам те!!!

Нека поникналото  от вас Цвете на обединението, на доброто и добронамерено отношение към всеки един танцьор и състав, пожелал да участва в събора,  продължава във времето.

Аз бях там и видях – цветето на този Събор беше красиво, а листата му многоцветни и свежи, с капчици росна роса, с дъх на българска земя и с аромата на родния край, който всеки носи в сърцето си!!!

И го носеха много сърцати българи, и танцуваха с него – на мегдана, на Мегдана на Другата България!!!

Благодаря на Ива и Ники от "Луди - Млади" Монпелие!!!

Благодаря на всички, които със своето присъствие, отношение, внимание, усмивка и доброжелателност ме накараха да повярвам  в добрата сила на доброто дело!

Пожелавам успех на следващите домакини на Събора на мегдана на Другата България!!!

Силни сте, когато сте Заедно!!!

Събрали ми се събрали, от три села три рода, на мегдана на хорото…

 

И аз бях там – и плаках, и пях, и танцувах, и се вълнувах, и снимах, и носих българското знаме!

Аз – една обикновена майка или просто БЪЛГАРКА!!!

 

май 2016 – Лион - Монпелие – Хасково

Наска Ангелова


П.С. Във второто издание "Пролетна закачка" на пътуващия събор "На мегдана на Другата България", организиран от ансамбъл "Луди Млади" от Монпелие, взеха участие 20 групи за български фолклорни танци:

Франция

Луди Млади-Монпелие

От Извора - Лион

Зора - Париж

Гайтани - Бордо

Френско-български форум - Тулуза

Испания

Веселие - Валенсия

Стария Чинар - Барселона

Англия

Приятели - Лондон

България - Лондон

Веселяци - Лондон

Хоро - Лондон

Китка - Лондон

Жар - Лондон

Швейцария

Пъстра Плетеница - Базел

Луди-Млади - Цюрих

Италия

Нашенци - Милано 

Северна Ирландия

Чемшир - Арма 

Дания

Фолк Ритми - Копенхаген

Австрия

Пендари - Виена

Германия

Лазарка - Мюнхен




Articles // Статии

Articles // Статии

НА МЕГДАНА НА ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА ЕДИН СЪБОР

Имало едно време – така започват всички приказки. А нашата ще започне така – имало едно времe…е,  не чак толкова отдавна, едни прекрасни момичетата и момчета. Събрала ги съдбата – от юга и изтока до  северозапада на България, те всичките образували с времето едно голямо семейство, което заедно се съхранявало от всички проблеми и трудности, които неминуемо възникват в една страна.

Тя, тази страна наречена Франция ги приела, прегърнала и им дала това, което те искали – работа,семейства, нови приятели и добри условия за живот. Била внимателна и толерантна с тях, а те и отвръщали с уважение и деликатност към нейните традиции и правила.

Те –другите българи от Лион винаги носели в сърцата си онази България от тяхното детство,от спомена за бабината лютеница и мамината топла супа…И искали да я съхранят заедно, пиейки от извора на българския корен –Фолклорът!!! И се нарекли – „От извора”. С годините  групата се разширявала, увеличавал се броят на новодошлите българи в семейството на фолклорната асоциация, на българското училище, на студентската асоциация…

И ставали силни, защото били ЗАЕДНО!!! Заедно решавали как да организират дадено събитие, заедно шиели и правели декорите на сцената, заедно украсявали, заедно обсъждали сценариите, заедно се веселяли и участвали във фестивали и конкурси… За да дойде онзи момент, в който една група от тях – група силни и смели ентусиазирани момичета начело с Анита и приятели  решили да се впуснат в едно ново смело предизвикателство – да организират Първи събор на българите в чужбина „На мегдана на другата България”. Речено – сторено.

Организацията била огромна – като пчелички се трудили те – денем на работа, вечер – на репетиция… Мейли и организационни списъци, осигуряване на билети и пълна подробна информация за Лион и неговите забележителности, писма до кметство и чакане на разрешения, шиене и правене на  специални  и оригинални сувенири за всички участници – гости от 6 държави и 14 състава, осигуряване на хотели и храна, на личен транспорт до летището, на зала и сцена, правене на декор и още много, много неща… за да дойде онзи ден на 2 май, когато всички те - облечени и пременени, посрещнали вече на летището скъпите си гости, се събрали на площада Луи Прадел в центъра на Лион.

И тук започва истинската приказка...

Времето, ах времето – след дъжда и то се усмихва, хората се вият, българското знаме се развява, а настроението е празнично като на Събор. После, на сцената сред великолепният декор сътворен от Фики и приятели, връщащ ни на онзи селски мегдан от едно отминало време, сред гергьовденски люлки и вълнение зад кулисите, излиза водещата и сценарист на целия събор Анита и с усмивка пита – как сте приятели?         

Добре ли сте – а те всички и отвръщат – как да не сме добре като сме заедно, като ни предстои едно първо голямо и общо събиране на онази българска  танцувална сила, дето камък може да премести.

Откриването - добри пожелания от главния секретар на  консулската ни служба в Париж г-жа Марияна Бояджиева и специален Воскресенски благослов за успешен старт от отец Петър Симеонов от Париж. И се започна!

Дръж се земьо, Лионска – и се вихрят на сцената пафти и пендари, греят носиите на всички момичета и момчета от Лондон и  Северна Ирландия, от Мюнхен и Женева, от Монпелие, Милано и Париж… подскачат лудо сърцата и бият в един ритъм – и на сцената и в залата…И как да ви опиша онова вълнение, и прекрасните танцови изненади към домакините – баварски танц на Лазарка от Мюнхен се редуваше с англииските валсове на Веселяците от Лондон, а после кан -кана на Луди Млади от Монпелие и песните на Битълс с танца на Китка и Хоро от Лондон ни завъртяха в един пъстър калейдоскоп... А българското знаме се вееше високо в ръцете на хороводците !

И не спираха аплодисментите !

Домакините – ах, тези прекрасни млади хора От Извора, които със специална за Събора песенно-танцова композиция ни описаха своя живот – от българското детство на танца на патето Яке през песните за младостта и приятелството с  Тоника и френските шансони на страната в която живеят... за да завършат с кръшно и експлозивно шопско веселие ! Снимки за спомен на всички участници, получили специално подготвени от домакините сувенири и ...втората част на приказката продължава.

И се започна една невероятна хоротека, в която нямат умора и нямат наиграване нашите мили и скъпи деца, живеещи в онази- другата България…защото те носят в себе си неповторимия заряд  на  българина в чужбина – заряд  и вкус към живота и веселието. На сцената се появиха приятелите французи от Банд а Балк, които изпълняваха така прочувствено  Балканска музика! И продължаваха изненадите от домакините- след хумористичните изпълнения на френски валс и кан кан идваше ред на ръченица с   акробатика и рокендрол ...

 

Денят  Втори май промени своя цвят, нощта се оцвети в разноцветни багри… А те продължаваха да танцуват… Разменяха адреси, спомняха си за общи изяви, похапваха от подготвената с много сръчност и маисторлък от домакините вкусна и красива трапеза...

На този събор ТЕ целунаха земята българска и и се поклониха – в ден Втори май, когато се отбелязваше и годишнина от покръстването на българите и дни преди Гергьовден – празникът на храбростта… Кой казва, че в днешни дни няма място за смелост и кой може да измери силата на смелостта…тя има много проявления.

Аз мисля,че нашите деца в Лион и тези, дошли от различните  краища на света проявиха и дързост и смелост и показаха, че българите от другата България са силни, защото умеят да съхранят българския фолклор в себе си, а той пък им дава онази сила на земята – майка и закрилница, където и да са по света…

Ех, Българийо – хубави прекрасни деца имаш – и там при тебе и навсякъде по света – разхвърляни като листа от есенно дърво, те пак се събират и като пролетни цветчета, пиейки живителен сок от Майчица  Родина показват, че могат!!!

Показват, че   от другата твоя огледална страна  ТЕ  дишат и живеят с твоя корен, въпреки, че много от техните деца носят друго гражданство и говорят вече други езици…Сигурна съм, че и на тях ще предадат своята българска обич…

Този празник премина през сетивата ни и в него се огледа другата усмихната България. Какво остана след него ли… ще останат снимките, усмивките, новите приятелства, видео файловете и информациите, разпространени по медиите на градовете в България, откъдето са тези наши деца.

Ще се приберат със спомена и с благодарност към организаторите на този Първи събор на българите зад граница – не конкурс, не фестивал , а просто един Събор – без претенции за безгрешност, уж обикновен, но неповторим със своята атмосфера и  с едни необикновени наши деца, греещи като Зора зорница, носещи Булгара или България в сърцата си, едни темпераментни  Нашенци, Мераклии на танца, обсипали ни с вниманието и загрижеността на Приятели, забола  Китка в косите Лазарка на Хорото,заредили ни с настроението на Веселяците, заиграли буйно хоро Луди млади, накарали ни да вдишаме аромата на Чемшира и да оплакнем очи в греещите Пендари… дали ни да пием по- глътка  чиста  вода От извора!

B началото на събора Анита  каза – ние сме художниците на една красива и разнолика картина на другата България, която заедно ще нарисуваме  пред очите на многото гости и френски приятели. Така и стана.

На следващия ден празникът завърши с благодарствена служба в църквата, за която благодарим на отец Петър.

И както се говори  в приказките и Аз бях там, и аз хорце тропнах. Потопих се в атмосферата на този първи по рода си Събор на българите зад граница и се радвам, че две от многото прекрасни български деца от екипа на организаторите са от града на пишещата тези редове – града на Богородица – Хасково.

СКЪПИ ИЗВОРКИ И ИЗВОРИ, БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПРЕКРАСНАТА БЪЛГАРСКА ПРИКАЗКА, КОЯТО СЪТВОРИХТЕ  С ПОМОЩТА НА ВАШИТЕ ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ И СЪМИШЛЕНИЦИ С ТОЛКОВА ЛЮБОВ И ВСЕОТДАЙНОСТ!    

И тук е мястото да благодаря на Таня, Петя, Зюлиха и Иван от Хасково за помощта, която оказаха на организаторите– благодаря!      

Приказката върви към своя край...

Събрали ми се събрали, и танци играли, и песни и Химн за Събора запяли... 

От  тук насетне идва делника, после догодина те отново  ще се съберат – този път в Монпелие.

Но  Съборът на Мегдана в Лион ще остане в започващата да се пише история на Съборите с това,че сложи  НАЧАЛОТО!УСПЕШНОТО, ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЕНО И МНОГО  ЕМОЦИОНАЛНО НАЧАЛО!!!

За вас  първата страничка от Приказките за фолклорните събори на българите зад граница Другата България написа

Наска Ангелова

Хасково –Лион

2- 3 май 2015 г

Articles // Статии

Статии 2014 // Articles 2014

Articles // Статии

Аз обичам България

 

    Често чуваме този израз – в училищни празници, в национални програми и тържества, в стихове, по изборите…

    Ама все си го казваме у нас, в Родината. И като че ли забързани, задъхани в ритъма на объркания ни живот не усещаме, че тя е в нас – в сърцата ни…

Това разбрах при поредното си посещение в Лион. Там присъствах за втора поредна година на един прекрасен спектакъл наречен „Аз обичам България”. Той ме накара да се замисля колко много значи България за нашите деца и сънародници, които живеят далеко от нея, но не са я забравили.

    Традицията за провеждането на тези концерти идва от асоциация ЕРАБ – EchangesRhône-Alpes-Bulgarie, която ги организира от 2006.

Тази година спектакъла беше организиран под егидата на ЕРАБ от три от асоциациите в Лион – студентската, на българското училище”Иван Вазов” и на танцова формация ”От извора”. Идеята за спектакъла е на целия творчески колектив от четирите асоциации, а автор на сценария, режисьор и координатор бе Анита Рокенстрокли – едно слънчево българско момиче, заредено с много ентусиазъм и желание всяка година спектаклите да са различни и по- интересни.

    Концерта беше оформен в три спектакъла и негови водещи бяха Криси от студентската асоциация, Стели от българското училище”Иван Вазов” и Анита от „От Извора”.

    Идеята беше всяка асоциация да покаже с танц, песен, стих или презентация своята обич към България. Интересен замисъл, изискващ много работа, репетиции и себеотдаване.

    Преди началото – ако тогава можехте да видите вълнението на участниците, трескавото обличане на малките дечица от техните ръководители, учители, родители и баби…разгряването и разпяването на певците, танцьорите и музикантите, забързаните последни доуточнения по сценария, красивата сцена, украсена със знамената на България и Франция ,балони и нашето Ази, Буки, Веди, пианото с красив воал от бяло, зелено ,червено…ако можехте да видите как българи и французи чакаха с нетърпение началото на спектакъла, толкова усмихнати и добронамерени, с желание за празник и радостни изживявания…апаратите и камерите бяха заредени в очакване на спектакъла.

    И така, осветлението загасна. На екрана се появи образа на величествения храм – паметник ”Александър Невски” и гласа на Борис Христов заля залата със силата на своето звучене. На многое лето, българи! Нашите сънародници не бяха пропуснали да отбележат 100-годишнината от рождението на този велик българин, като тях самите живял и творил в чужбина, но винаги прославял и обичал България.

След него на екрана се заредиха снимки и спомени от всички години, през които асоциация ЕРАБ е организирала български празници, звучаха думи на благодарност за подадената ръка и думи, заредени с голямото желание да се продължи традицията от настоящите многобройни вече българо-френски асоциации, да се обогатява и да продължава във времето…

Първия спектакъл беше този на Българското училище Иван Вазов в Лион. Бяха го озаглавили « Ази Буки Веди ». Първи на сцената излезнаха децата от 5, 6 и 7 клас с преподавател Радослав Гърдев– хубави българчета, чиято съдба е да живеят и отраснат във Франция- те рецитираха стихове на български поети – от дядо Вазов и Лилиев до Петя Дубарева…

    Гледах ги от първия ред, казвах стиховете заедно с тях , чувствах се като ученичка и знаете ли... в един момент чух, че доста хора в залата рецитират с децата, спомена от детските им  години беше жив, въпреки  дистанцията на годините. Децата бяха чудесни, искрени и много развълнувани.

    После като малко красиво ято от птички се появиха децата от българското училище- буквите, можем ли без тях… И можем ли да забравим - с М започва думичката Мама…

    Развълнувани на сцената с тях излезнаха и техните учителки Лили Георгиева и Ели Стоянова- директор на БГ училището. Милите деца и учители - толкова трогателно беше и така им се радваха всички. А какво да ви кажа за малките танцьори облечени в народни носии, които под акомпанимента на малката Леа на пиано отвориха кутията с подаръци и оттам излезе българското знаме…Очите ми се насълзиха като ги гледах как се загръщат със знамето и излизат с него от сцената.

    А залата аплодираше – и тях, и малката пианистка Леа, и малките прекрасни танцьори на толкова дейната и сръчна тяхна ръководителка Фики Миловска /много от костюмите са дело на нейните ръце и творческо виждане/.

А после беше кулминацията - една песен, която ни вдигна на крака - химна на светите братя Кирил и Методий изпълнен от вокална формация « Приятели » с акомпанимента на пиано на Ксения Ачева. Те пееха „Върви народе възродени” и заедно с нас се връщаха към своята България и своите спомени от едно време, останало завинаги в сърцата им.

 

Втория спектакъл – този на студентската асоциация, бе под наслов « Поколения Българи ». Върнахме се във времето – с най-малките балеринkи, с патето Яки и неговия приятел Чопър, в онова време, когато родителите стават почти като нови…помните ли песента на трио ”Спешен случай” – сцената се изпълни с ритъм, настроение и много пораснали вече деца, които пееха и танцуваха.

Изведнъж на сцената нахлу младежкия дух на студентите – кой от нас не си спомня за хазяйката с каничка кафе или за безсънните нощи на танци под звуците на салсата... Толкова много обич към България имаше в целия спектакъл и тя бе показана творчески, интересно и забавно - та кой не си спомня песента « Баба ми е фаталната жена » - в ролята на бабата се превъплати много успешно Димитрина Bertrand. И докато децата от « Шарено Герданче » танцуваха около нея, тя успя да се превъплъти в ролята на модерната баба до неузнаваемост.

Много премерено във времето и с основния замисъл се редуваха изпълненията на студентите, на децата-големи и малки, на приятелите, сменяха се ритми – от балет до салса. Момичетата и момчетата от ВФ « Приятели » с ръководител Йоана Кръстева пяха от сърце и за приятелството, и за хубавите студентски години, а сборната салса формация , специално сформирана от Деница Тодорова за случая, ни разказа чрез танца си една любовна история.

Незабравимата песен на Тоника „Здравей, как си приятелю” в изпълнение на ВФ « Приятели » изправи на крака залата и постави достоен финал на този втори за вечерта спектакъл.

   

А как се напълни сцената когато за да открият третия и последен спектакъл наречен « Аз обичам България и нейния фолклор, традиции и Балкански дух » водещите поканиха на сцената групата французи от „Ла Ронд Фолклорик”- и се започна една танцова обиколка из Балканите – Гърция, Сърбия..., толкова плам имаше в тяхното изпълнение и уважение към традициите на техните балкански приятели.

Триото в което Йоана, Радост и Мая извиха гласове и запяха красиви народни песни ме накараха да потръпна и да се пренеса в Родопа планина…Залата се бе умълчала, всеки слушаше и съм сигурна, че се връщаше към родния си дом.    

    Спектакъла вървеше към своята кулминация - българския фолклор. Та има ли сърце, което да не трепне, като чуе звука на гайда или на кавал, та може ли да стоиш и да не се просълзиш като видиш магията на нестинарите, понесли иконата на Св. Константин и Елена, като чуеш кръшната българска ръченица, като затрептят пендари и пафти - мъжете пристъпят наперено, а сцената потреперва от тяхното ”Ха сега”…

И българи, и французи аплодираха и искаха още български танци. Защото точно танца е този , който сбира всички, както някога е било на мегдана. Танцуваха момичетата и момчетата на „От Извора” с ръководител Анита Рокенстрокли, с цвете в косите, сърцати, усмихнати, а ние в публиката пиехме от изворната вода на българския фолклор и се радвахме, че ги има тези наши деца, тези учители, тези ръководители, тези организатори – всички обединени от името България… Тежка стъпка, игриви закачки, дяволити усмивки и запалена искра в сърцето – това показаха българи, двама  французи и един македонец от танцовата формация ”От извора”.

    Накрая водещата Анита развълнувано и сърдечно благодари на всички участници, дошли да стоплят и своите сърца със спомена за България и да предадат от своята любов към България.

    И за финал ни подариха ... една Българска Роза.

Как да предам на теб, четящия тези редове вълнението, трепета, емоцията, сълзите в очите, удовлетворението, че репетициите и положения труд не са били напразни…

    От сцената, изпъстрена с младостта и таланта на децата ни български струеше живот, енергия, любов и още нещо- то не може да се предаде с думи, то се усеща с всяка фибра на тялото.

И станахме на крака, и затрептяха знаменца с ликовете на светите братя Кирил и Методий и българския трибагреник, и запяхме заедно. И в тази песен имаше толкова обич и сила българска. И разбрах, че ще я има България докато ги има тези усмихнати момичета и момчета, дали частица от себе си на този спектакъл.

    Не за пари, не за слава – от обич към България и нейните традиции.

Бях и зрител и участник, и приятел и майка, съпреживявах и се радвах, плаках и аплодирах, радвах се на спечелилите в томболата, на красивите торти с изрисуваното”АБ” и българското знаме, сътворени от сръчните ръце на Лили и Йоана.

Танцувах хоро с българи и французи и си пожелах мислено както хорото ни свързва и ни кара да се държим един за друг, така да са и българите по света.

Тези в Лион показаха,че могат заедно да направят нещо много красиво, смислено и интересно. Показаха, че са и сърцати и талантливи.

      И успяха.  благодаря на Анита, на Криси, на Стели, на Фики, на Йоана, на Ели и Лили, на Диана, Иво и Дари за работата им зад кадър, на Жени и Мая, на Дени и Дени , Светла и Сабина, която направи с професионалния си грим момичетата още по –красиви на сцената, че ми дадоха възможност да се почувствам горда и щастлива от този прекрасен спектакъл. Не бих могла да изредя всички мои нови приятели, моля за извинение.

    Благодаря на всички участници – и малки и големи, на техните учители и ръководители, на техните родители, баби  и приятели.

„Аз обичам България” показа, че българската общност в Лион е многобройна и сплотена, а българо-френските асоциации там - силни, талантливи, търсещи нови творчески предизвикателства и с желание за нови изяви и участия.

    И нека не спира този пламък и творчески ентусиазъм в очите на нашите деца.

За да ни има и нас – техните родители и приятели и да можем да им се радваме и гордеем с тях!

    Така видях спектакъла за България , така го почувствах и така ви го предавам и на вас – с добра дума и с благодарност към всички!!!

    Ако до всяко добро същество застане поне още едно… Да бъдем добри, сърдечни и усмихнати!

    Празник е, а след него отново започва делника. За да ни зареди с нови идеи за следващи срещи…

    На многое лето, българи! Върви, народе възродени!!!

 

    До другия празник,български приятели от Лион!

 

Наска Ангелова – една българка и майка, усетила със сърцето си този спектакъл на 17 май 2014 г.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg